Биографията на най-нежния празник

Минал през какви ли не перипетии, заклеймяван като социалистически, отричан и славен, празникът на жената продължава да бъде честван от нежната половина на човечеството. А покрай нея и от силния пол, който в този ден забравя за мускулите си и демонстрира само джентълментското си лице.

Идеята за празнуването на Осми март възниква в началото на ХХ век. На тази дата през 1857 г. в Ню Йорк се провежда първата масова женска проява. Тогава труженичките от различни шивашки и текстилни предприятия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Те настояват да им се дадат равни права с мъжете, да се намали работното им време и да се подобрят условията на труд. Протестиращите дами обаче са атакувани и разпръснати от полицията.

Две години по-късно тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години те се надигат и на други демонстрации, като най-известната им изява е през 1908, когато американките излизат на шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1909 г. Американската социалистическа партия обявява 28 февруари за Национален ден на жената, като до 1913 г. той е отбелязван в последната неделя на февруари.

През 1910 г. в Копенхаген се провежда Първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германката Клара Цеткин е взето решение за учредяване на Ден на жената, който да се отбелязва всяка година. В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 г. отбелязването на празника в някои страни става на датата 8 март.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция. На 8 март 1917 г. работничките от Петроград правят митинг срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия участничките във Втората международна конференция на жените комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват 8 март за Международен ден на жената.

На запад празникът се отбелязва до 1920 г. и постепенно замира. Подновява се със зараждащия се феминизъм през 60-те години на миналия век. През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир. На следващата година той е отбелязан от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. и във Франция и Русия.

В България 8 март първоначално се чества с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на дамите от всички възрасти, особено в държавните учреждения.

С идването на демокрацията у нас празникът бе заклеймен като комунистически, но традицията се оказа, че е пуснала дълбоки корени в обществото ни и честването на Деня на жената продължава и до ден днешен, като акцентът му повече е върху жената майка.

След разпадането на Съветският съюз американското правителство официално слага край на отбелязването на Международния ден на жената на 8 март и обявява като негова алтернатива 7 април за Ден на красотата и майчинството. Но американките продължават да празнуват 8 март с останалата част от света.

Традиционно както у нас, така и в другите държави, на този ден мъжете подаряват на жените – майки, любими, съпруги и колежки, букети с цветя. Децата също изразяват любовта си към своите майки, като най-често ги изненадват с някоя красива своя рисунка. По повод празника са създадени и много любими детски песнички.

Източник: Десант.НЕТ